Уроци по щастие

Дали можеш да се научиш да бъдеш щастлив? Със сигурност първите „уроци по щастие” децата получават от мама и татко.

За съжаление, представите за щастие на родителите и децата често пъти се различават. Понякога родителите смятат, че ако детето е нахранено с нещо вкусно и полезно, облечено е с подходящи за сезона дрехи и получи за рождения си ден нова играчка, ще е щастливо. Всъщност не е лесно да се определи дали детето е щастливо или – не. Като възрастни /и като българи/ ние обичайно мислим в негативните категории, т.е. кога детето е нещастно. И търсим определението за щастие чрез противопоставяне с нещастието – щом детето не е нещастно, значи е щастливо!

Дори за специалистите, да се даде определение на „щастливо дете”, е трудна задача.

За мен щастливо дете е детето, което:

• е оценено и прието от групата връстници

Едва ли има родител, който да каже, че не обича детето си. Съществува рискът обаче, да се попадне в клопката на „Но”- то. „Много си го обичам, но ....:

• трябва да е по-амбициозен......и т.н. и т.н. ”

Тези изказвания насочват детето ви да мисли, че някаква част от неговата личност ви дразни и не я приемате. И то ще започне да я крие. А едва ли може да има напълно щастлив човек, който постоянно крие някаква част от себе си.

Да помогнат на детето да преодолее трудностите

Често пъти родителите си поставят задачата да осигурят на детето си „безпроблемно” детство. И смятат, че това е равностойно на „щастливо” детство. Ако детето расте „под похлупак”, в бъдеще няма да му достига устойчивост в тежки жизнени ситуации. Трудната задача е да се намери златната среда между помагане и действане на принципа „справяй се сам”. Всъщност децата обичат да постигат резултати, както и възрастните. Спомнете си най-забележимите моменти от своето собствено детство. Не са ли това тези случки, в които с нещо сте се преборили: с високата череша на двора и сте я изкачили, със стеснителността си и сте поканили Мимето на среща, с приемните изпити в университета ... Идеалният вариант да научим чедото си да се справя с трудностите е, чрез личния ни пример – дали действаме с „рогата напред”, или отлагаме решаването на проблеми за „по късно”, или се присмиваме над собствените си страхове и опасения, или...

Спомняте ли си кога за последен път така сте били увлечени от нещо, че не сте забелязвали нищо около себе си? Малките деца умеят да го правят. Те могат така да потънат в играта, че да оглушеят за настойчивите подкани на мама да отидат при нея. С порастването се сблъскваме с все повече и повече ограничения и губим тази прекрасна способност. Трябва да се спазва режим, да се подготвят домашни и да се правят още сто досадни неща. Добре е да помним, че нашите амбиции и увлеченията на детето съвсем не са едно и също.

Децата имат огромно количество нереализирана енергия. Дайте им възможност да приложат своята сила в различни области – спорт, рисуване, музика... Колкото повече възможности има детето да тества своите желания и интереси, толкова по-голяма е вероятността да намери своята любима дейност. Нека само да го направи. Нека да опита. Не му пречете и не му натрапвайте своите желания. Известно е, че човек постига най-високи резултати там, където му е най-интересно. Често пъти работата, която носи доходи, не носи достатъчно удоволствие. Животът на възрастните хора често пъти е отровен от досадна и необичана работа. Някои от тях след работа се втурват да се занимават с любимото хоби. А обикновено страстта към хобито възниква тогава, когато не е направен правилен избор на професия. Уви, хобито не носи пари. За да обича работата си вашето дете, проверете неговите способности сега. И му дайте възможност да ги развива.

Да вдъхнат увереност на детето в собствените му сили

4-5 годишно дете с увлечение рисува човечета и къща.

• - Мамо, татко! Вижте!

Мама е в кухнята. Татко се навежда и със сериозно изражение разглежда драсканиците.

• - Няма пък! Това си е моята къща.

Контактът с малкия художник вече е изгубен. Той ще престане да слуша, че тревата трябва да е зелена, слънцето – жълто. И е много вероятно да изостави въобще рисуването.

• - Мамо, татко! Вижте!

И първо мама разглежда картинката и й се възхищава, а татко наглежда яденето на печката, а след това се сменят.

• - Това е невероятно красива къща! Не съм виждала друг да рисува такава. Иска ми се и на мен да порисувам. Може ли аз да направя прозореца?

Важно за детето е да чуе, че се е справило, дори и да има някои доста нелепи решения. Крава на комина? Гениално! Оригинално! Чудесно! Нека детето да почувства, че е необикновено. Нека се почувства гениално. И тогава то има шанс след време да стане такова.

Със сигурност са необходими още много неща, за да бъде детето щастливо. Не знам и дали може да се научиш да бъдеш щастлив. Но знам, че детето е щастливо само тогава, когато са щастливи неговите мама и татко. Затова първо се погрижете за себе си.