|
|
Дори човек да е убеден и да иска да постъпва правилно, в реалния живот не винаги е толкова лесно да разпознаеш кое е правилно и кое – не. А ние трябва да научим на това и децата си!
Светът прави всичко възможно, за да размие контурите, да направи моралните норми относителни, да разшири рамките на позволеното и да обърка представите на децата за добро и зло, за правилно и неправилно, за редно и нередно, за трябва и не бива…
Наше задължение като родители е да даваме ясно определение на понятията и нещата, да ги назоваваме с истинските им имена; да научим децата да разпознават доброто във всички заплетени житейски ситуации и категорично да го избират и тогава, когато няма да сме с тях.
Това е много трудна задача, която не се изчерпва с няколко назидателни поучения и куп забрани. Трябва да поддържаме диалога с децата си постоянно. Да свикнат да споделят с нас всичко, което са преживели и което ги вълнува, още докато са малки и търсят нашето внимание. В тези разговори, за техните "простички" истории, за постъпките на връстниците и възпитателите им, ще можем да им кажем как да приемат всичко в живота с разум, как да преценят критично поведението на другите, без при това да ги осъждат и намразват, и най-вече, как да постъпват като християни в една или друга ситуация.
Животът поставя наистина сложни задачи с не само един възможен отговор. Дори в живота на 4-5 годишно дете.
Очевидно е, че преди да се заемем с възпитанието на децата си, трябва сами за себе си да си изясним: коя е нормата, която искаме да въплъти детето ни, какво за нас е нормално и какво – не, като разбирания и поведение. Защото християнската норма на поведение не е норма за света и времето...
|
