СЕДЕМТЕ НУЖДИ НА ДЕЦАТА
ВНИМАНИЕ, СИГУРНОСТ, ПРИЕМАНЕ, ЛЮБОВ, ПОХВАЛА, ДИСЦИПЛИНА и ЗАКРИЛА
1. Всяко дете има нужда да се чувства важно, за да има самочувствие, че животът му означава нещо за някого. Ако то не е забелязано, ще се държи лошо, за да му обърнат вниманиe.
Ръководи се от мисълта - "По-добре отрицателно внимание, отколкото никакво".
КАК ДА МУ ЗАСВИДЕТЕЛСТВАМЕ ВНИМАНИЕ:
▼ да научим името му, за да не се чувства маловажно;
▼ да се внимава с обръщението към детето, не бива да го идентифицираме с нищо отрицателно;
▼ да не му се надсмиваме, когато направи грешка;
▼ да отделяме време, за да го изслушваме;
▼ да му даваме отговорни задачи, за да се почувства важно, особено ако вкъщи не му обръщат внимание.
2. Детето има нужда да се чувства сигурно и удобно.
КАК ДА МУ ПОМОГНЕМ:
▼ да бъдем спокойни и да се усмихваме;
▼ да му показваме любов, дори когато се проваля;
▼ да му обясняваме как да се държи, какво е добро поведение;
▼ да му даваме личен пример във всичко;
▼ да го накараме да се почувства част от групата;
▼ да използваме познати методи.
3. Детето се нуждае да бъде приемано, каквото е, а не само затова че се държи добре.
КАКВО ДА НАПРАВИМ:
▼ обичайте го като уникална личност, осъзнайте неповторимостта му;
▼ открийте у детето нещо, което наистина оценявате;
▼ изслушвайте го; обратното е равнозначно на отхвърляне;
▼ дайте му дейности, в които да постигне успех;
▼ уважавайте го;
▼ помнете, че е дете и не очаквайте да се държи като възрастен.
4. Когато едно дете е обичано, то става обичащо.
КАК ДА СЕ ПОСТИГНЕ ТОВА:
▼ изслушайте го, интересувайте се от това, което казва;
▼ избягвайте да имате любимци, колкото и да ви е трудно, защото останалите
веднага ще си помислят, че ги обичате по-малко;
▼ отделяйте им повече внимание, за да разберат, че те са важни за вас;
▼ оценявайте и малките подаръци, които ви правят;
▼ обичайте детето независимо от недостатъците му.
5. Всяко дете заслужава похвала.
▼ Колкото повече го хвалим, толкова повече ще се старае да ни угажда. Обратното създава отрицателна позиция към нас. Колкото по-положително се отнасяме към
него, толкова по-голямо ще е желанието му за работа.
▼ Насърчавайте го и го хвалете за добре изпълнени задължения. Дори ако работата не е свършена хубаво, похвалете го за вложените усилия с думите: "Ако още малко се постараеш, ще я свършиш по-добре".
▼ Използвайте всички случаи, за да им дадете някаква мъничка награда.
6. Образно казано, дисциплината е равносилна на Ограден Двор.
Който играе вътре, ще се чувства сигурен и защитен, а който излиза отвън - рискува. Следователно трябва да изработим у детето правилни и ясни рамки на поведение.
▼ Нека правилата да бъдат по-малко, но да се спазват от всички. Простите правила не уморяват.
▼ Бъдете изобретателни в измислянето на правила/наказания.
▼ Избягвайте публично унижаване.
7. Детето се нуждае от някого, който да го закриля. Детето се нуждае от родители, но когато тях ги няма то търси някой друг, който да го защити. Бъдете като майка и баща към децата. Бъдете добър пример за тях.
Типичните родителски грешки
...които ние допускаме, ако се придържаме строго към един от следните стилове на възпитание.
При всеки човек на определена възраст се установява стереотип на поведение.
Един от тези стереотипи е стилът на възпитание, който волно или неволно
се проявява във всеки от родителите.
• Подчиняващ стил.
Привържениците на този стил изискват от детето безпрекословно
подчинение във всичко. Детето може да реагира на такова отношение
по различен начин.
Външно едни остават послушни, но вътрешно протестират,
и такова противоречие може да доведе детето до невроза.
Друг постоянно грубиянства и възразява на родителите си.
• Излишно взискателен стил.
Той се изрязява в стремеж към ускорение развитието на детето.
Такива родители изискват от детето съвършенство във всичко.
Карат му се за най-малкия пропуск в учението или
при изпълнение на домашните задължения.
Придават голямо значение на придобиването на навици и знания,
но не и на емоционалното развитие на децата. В общуването си с тях
те се стараят да проявяват колкото се може по-малко чувства.
Реакцията на децата на завишените и преждевременни изисквания
са потиснатост,неувереност в собствените сили, постоянен страх
да не разочароват родителите си, което също води до неврози.
• Малодушен стил.
Родителите се стараят да подберат за детето добър учител, не твърде взискателен,
да го избавят от всякакво напрежение, не го поощряват да проявява инициатива.
Такива деца израстват със слаба воля, не умеят да носят отговорност за събитията в живота си.
• Охраняващ стил.
Родителите са в постоянна тревога за детето, следят всяка негова стъпка,
изпълняват всяко негово желание. Стараят се да не допуснат и най-малък
физически или психологически дискомфорт.
Формира се зависимост от родителите във всичко - включително до зряла възраст.
• Излишно емоционален стил.
Свойствен е повече на майките. За него е характерно прекалено проявяване
на чувства към децата, възхищение от красотата и способностите им,
постоянни прегръдки, целувки. Привикнало към прояви на постоянна любов и
поклонение в семейството, детето очаква същото и от околните.
Като не получава очакваната оценка и грижа, смята отношението на съучениците
и на учителите към него за несправедливо.
• Небрежен стил.
Отличава се с пълна незаинтересованост от вътрешния свят на детето,
неговото психическо състояние, преживявания.
Детето е оставено само на себе си. Няма взискателност, но няма и поощрения
и нужната ласка, любов. Равнодушието към детето ражда в него безразличие
към собствения му външен вид, към преживяванията му,
свързани с околните хора и училище. Нерядко при особено чувствителни и
затворени в себе си деца, се формира жестокост, стремеж да се нарани някого,
да причинят някому болка.
• Заплашващ стил.
Проявява се с готовност да се наказва детето за всяко голямо или
малко провинение, постоянни заплахи. В семейството всички се намират
в постоянно напрежение, готови във всеки един момент да избухнат.
Такъв стил на възпитание може да формира у детето навика да хитрува,
да извърта, за да избегне наказанието. Или да се отказва от собствена гледна точка,
само и само да не попада под прицел. Когато станат по-големи, някои деца изобщо
престават да реагират на заплахи, стават неуправляеми.
• Непоследователен стил.
Такива родители лесно сменят милост с гняв, от ласки преминават към заплахи.
Могат да обещаят да направят или да купят нещо, когато са в настроение,
но най-често не изпълняват обещанията си. Характерен признак за този стил е
необмислени изисквания, наказания и поощрения. Постепенно детето губи
уважение към родителите си. Но най-важното е, че необмислените постъпки,
избухливост и непоследователност стават и негов собствен жизнен стил.
• Подкупващ стил.
В такива семейства отношенията с детето се градят на парично-стокова основа.
Детето привиква, че добро поведение, отлични бележки в училище,
помощ в домакинството се купуват с пари или подаръци. Това формира в него представата,
че изобщо човешките отношения зависят само от количеството пари.
Опитайте се да определите кой е вашият стил и преценете
неговите силни и слаби страни.
Това може да ви помогне да преодолеете
типичните родителски грешки.
|